Най-новата ни придобивка :)

На днешния ден преди една година минах под венчилото. Беше най-шеметното приключение в живота ми. Незная дали е правилно да правя равносметка тук. И все пак...
Не съм вярваща, напротив, смятам, че Бог е измислен като че ли за утеха на слабите, беззащитните и губещите. Въпроса е, че се будя сутрин и Му благодаря. За това, че ми даде Него. Търсих го навсякъде, беше в мечтите ми, в сънищата ми, но в реалността липсваше. Днес Го имам, истински, от плът и кръв.


Не можах да не се разплача разлиствайки и прочитайки фразите написани върху картичката придружаваща красивия букет от рози. Напоследък ми се случва доста често да плача от радост... Замисляйки се е трудно да повярвам какво успях да преживея. Понякога ми се струва, че живея в приказка, но е досатъчно да се огледам, да Го докосна, да се сгуша в прегръдката Му за да осъзная, че е реалност. Вече не мразя когото трябва, даже напротив, редяйки пъзела на живота определено си мисля, че трябва да благодаря на някои хора, които в стремежа си да ми извадят очите ми изписаха веждите. А уж скорпионите били отмъстителни... :)








Най-хубавото нещо, което някога съм прочитала.